- ИЗЯВЛЕНИЕ ЗА ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА
ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ
Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 15 декември 2022 г.
Добър ден, със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.
Днес Управителният съвет реши да повиши трите основни лихвени процента на ЕЦБ с 50 базисни пункта и предвид ревизираната значително нагоре перспектива за инфлацията очакваме да ги увеличим още. По-специално, считаме, че лихвените проценти ще трябва все още да се покачват значително с равномерен темп, за да достигнат достатъчно рестриктивни равнища за осигуряване на навременно връщане на инфлацията към нашата средносрочна цел от 2%. С течение на времето поддържането на лихвените проценти на рестриктивни равнища ще намали инфлацията, възпирайки търсенето, и ще предотврати риска от трайна възходяща промяна в инфлационните очаквания. Бъдещите ни решения за основните лихвени проценти все така ще се ръководят от данните и ще се вземат заседание по заседание.
Основните лихвени проценти на ЕЦБ са главният инструмент, с който определяме позицията на паричната политика. Днес Управителният съвет обсъди и принципи за нормализиране на наличностите на Евросистемата от ценни книжа, държани за целите на паричната политика. От началото на март 2023 г. насетне портфейлът по програмата за закупуване на активи (APP) ще намалява с премерен и предсказуем темп, тъй като Евросистемата няма да реинвестира всички погашения по главници на ценни книжа с настъпващ падеж. Намалението ще бъде средно 15 млрд. евро на месец до края на второто тримесечие на 2023 г., а последващият темп ще се определи с течение на времето.
Управителният съвет ще обяви подробните параметри за намаляването на наличностите по APP на февруарското си заседание. Той ще подлага на редовна преоценка темпа на намаляване на портфейла по APP, за да гарантира съгласуваността му с цялостната стратегия и позиция на паричната политика, да запази функционирането на пазара и да поддържа строг контрол върху краткосрочните условия на паричния пазар. До края на 2023 г. ще преразгледаме и оперативната си рамка за направляване на краткосрочните лихвени проценти, което ще предостави информация за крайната точка на процеса по нормализиране на баланса.
Решихме да повишим лихвените проценти и очакваме нови съществени увеличения, защото инфлацията продължава да бъде прекалено висока и съгласно прогнозите твърде дълго ще надвишава инфлационната ни цел. Предварителната оценка на Евростат сочи, че инфлацията е била 10% през ноември – малко по-ниска от отбелязаната през октомври стойност от 10,6%. Спадът се дължи главно на по-ниската инфлация на цените на енергоносителите. Инфлацията на цените на храните и базовият ценови натиск се засилиха в цялата икономика и още известно време няма да отшумят. В условия на изключителна несигурност експертите на Евросистемата ревизираха значително нагоре прогнозите си за инфлацията. Те вече предвиждат средната инфлация да достигне 8,4% през 2022 г., след което да спадне до 6,3% през 2023 г., като се очаква чувствително да намалява в хода на годината. След това прогнозата е за средна инфлация от 3,4% през 2024 г. и 2,3% през 2025 г. Очаква се средната инфлация без компонентите енергоносители и храни да бъде 3,9% за 2022 г. и да се увеличи до 4,2% през 2023 г., а след това да спадне до 2,8% през 2024 г. и 2,4% през 2025 г.
Икономиката на еврозоната може да се свие през сегашното и следващото тримесечие вследствие на енергийната криза, голямата несигурност, отслабващата икономическа активност в световен план и по-затегнатите условия за финансиране. Съгласно най-новите прогнози на експертите на Евросистемата, ако настъпи рецесия, тя ще бъде относително кратка и слаба. Все пак се очаква растежът да бъде слаб през следващата година и е ревизиран значително надолу спрямо предишните прогнози. В по-дългосрочен план се предвижда той да се възстанови с отшумяването на сегашните неблагоприятни фактори. Като цяло, актуалните прогнози на експертите на Евросистемата сочат 3,4% икономически растеж през 2022 г., 0,5% през 2023 г., 1,9% през 2024 г. и 1,8% през 2025 г.
Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни.
Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.
Икономическа активност
През третото тримесечие на годината икономическият растеж в еврозоната се е забавил до 0,3%. Високата инфлация и затегнатите условия за финансиране възпират разходите и производството, като намаляват реалните доходи на домакинствата и тласкат нагоре разходите на фирмите.
Световната икономика също се забавя в условията на продължаваща геополитическа несигурност, особено вследствие на необоснованата война на Русия срещу Украйна и нейния народ, и затегнати условия за финансиране в целия свят. Влошаването в миналото на условията за търговия, отразяващо по-бързо нарастване на вносните, отколкото на износните цени, продължава да потиска покупателната способност в еврозоната.
В положителен план заетостта се е увеличила с 0,3% през третото тримесечие, а безработицата е достигнала нова най-ниска стойност в ретроспективен план – 6,5% през октомври. Вероятно нарастването на заплатите ще възстанови донякъде изгубената покупателна способност, подпомагайки потреблението. С отслабването на икономиката обаче е вероятно създаването на нови работни места да се забави, а безработицата може да се увеличи през следващите тримесечия.
Мерките за фискална подкрепа, предназначени да предпазят икономиката от въздействието на високите енергийни цени, би трябвало да бъдат временни, целеви и приспособени към запазване на стимулите за потребяване на по-малко енергия. Ако фискалните мерки не са в съзвучие с тези принципи, те вероятно ще влошат инфлационния натиск, а това би наложило по-силна реакция от страна на паричната политика. Нещо повече, в съответствие с рамката на ЕС за икономическо управление фискалните политики следва да бъдат ориентирани към това икономиката ни да стане по-продуктивна, а високият публичен дълг постепенно да бъде намален. Политики за подобряване на капацитета за доставки в еврозоната, особено в енергийния сектор, могат да спомогнат за отслабване на ценовия натиск в средносрочен план. За тази цел правителствата следва да приложат спешно плановете си за инвестиции и структурни реформи по програмата „ЕС от ново поколение“. Реформата на рамката на ЕС за икономическо управление следва да бъде бързо завършена.
Инфлация
През ноември инфлацията спадна до 10% благодарение главно на по-ниската инфлация на енергийните цени, като леко отслабна и инфлацията при услугите. Инфлацията на цените на храните обаче продължи да се увеличава и достигна 13,6%, тъй като високите разходи в производството на храни бяха пренесени в цените за потребителите.
Ценовият натиск остава силен във всички сектори, донякъде в резултат от въздействието на високите енергийни разходи в цялата икономика. Инфлацията без компонентите енергоносители и храни остана без промяна през ноември – 5%. Високи са и други измерители на основната инфлация. Фискалните мерки, предназначени да компенсират домакинствата за високите енергийни цени и инфлацията, би трябвало да отслабят инфлацията през следващата година, но след оттеглянето им тя ще се повиши.
Затрудненията във веригите на доставка постепенно намаляват, макар че въздействието им все още допринася за инфлацията, повишавайки по-специално цените на стоките. Същото се отнася и за премахването на ограниченията, свързани с пандемията – макар и да отслабва, ефектът от латентното търсене все още тласка цените нагоре, особено в сектора на услугите. Понижението на обменния курс на еврото тази година също продължава да намира отражение в потребителските цени.
Нарастването на заплатите се засилва, поддържано от стабилните условия на пазарите на труда и от известно догонване при заплатите като компенсация за високата инфлация. Очаква се всички тези фактори да продължат да действат, затова прогнозите на експертите на Евросистемата предвиждат заплатите да нарастват с темп доста над средния в ретроспективен план и да тласкат нагоре инфлацията през целия прогнозен период. В момента повечето показатели за дългосрочните инфлационни очаквания са на равнище около 2%, макар че по-нататъшни ревизии на някои от тях над целта са основание за продължаващо наблюдение.
Оценка на рисковете
Рисковете пред перспективата за икономическия растеж са низходящи, особено в краткосрочен план. Войната в Украйна продължава да е съществен низходящ риск за икономиката. Цените на енергоносителите и храните също може да останат трайно по-високи от очакваното. Възможно е растежът в еврозоната допълнително да бъде забавен, ако световната икономика отслабне по-рязко от очакваното.
Рисковете за перспективата за инфлацията са предимно възходящи. В краткосрочен план съществуващият верижен натиск може да доведе до по-силно от очакваното покачване на цените на дребно на енергията и храните. В средносрочен план рисковете произтичат основно от вътрешни фактори като трайно повишение на инфлационните очаквания над целевото равнище или по-големи от очакваното увеличения на заплатите. И обратното, спад в цените на енергоносителите или по-нататъшно отслабване на търсенето биха понижили ценовия натиск.
Финансови и парични условия
Със затягането на паричната политика заемането на средства става по-скъпо за фирмите и домакинствата. Банковото кредитиране за предприятията остава солидно, като фирмите заместват облигациите с банкови заеми и ги използват да финансират нарасналите разходи за производство и инвестиции. Домакинствата заемат по-малко средства заради затегнатите кредитни стандарти, покачващите се лихвени проценти, влошаващите се перспективи за жилищния пазар и пониженото доверие на потребителите.
В съответствие с нашата стратегия за паричната политика два пъти годишно Управителният съвет подлага на задълбочена оценка взаимодействието между паричната политика и финансовата стабилност. Финансовата стабилност се е влошила от последния преглед през юни 2022 г. насам поради отслабването на икономиката и нарастването на кредитния риск. Освен това са нараснали уязвимостите на държавите в условията на влошена икономическа перспектива и по-слаби фискални позиции. Затягане на условията за финансиране би редуцирало натрупването на финансови уязвимости и би понижило рисковете за инфлацията с малка статистическа вероятност в средносрочен план. Цената за това е засилен риск от системен стрес и по-големи низходящи рискове за растежа в краткосрочен план. Освен това е възможно нуждите от ликвидност на небанковите финансови институции да засилят колебанията на пазара. Същевременно банките в еврозоната разполагат с добро равнище на капитал и това способства за намаляване на страничните ефекти от затегнатата парична политика върху финансовата стабилност. Макропруденциалната политика остава първата защитна линия за запазване на финансовата стабилност и за преодоляване на средносрочните уязвимости.
Заключение
В заключение, днес повишихме трите основни лихвени процента на ЕЦБ с 50 базисни пункта и предвид значителната възходяща ревизия на перспективата за инфлацията очакваме да продължим да ги повишаваме. По-специално, считаме, че лихвените проценти ще трябва все още да се покачват значително с равномерен темп, за да достигнат достатъчно рестриктивни равнища за осигуряване на навременно връщане на инфлацията към нашата средносрочна цел от 2%. С течение на времето поддържането на лихвените проценти на рестриктивни равнища ще намали инфлацията, възпирайки търсенето, и ще предотврати риска от трайна възходяща промяна в инфлационните очаквания. Освен това от началото на март 2023 г. насетне портфейлът по APP ще намалява с премерен и предсказуем темп, тъй като Евросистемата няма да реинвестира всички погашения по главници на ценни книжа с настъпващ падеж.
Бъдещите ни решения за основните лихвени проценти все така ще зависят от данните и ще се определят заседание по заседание. Имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище.
А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.
Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.
Европейска централна банка
Генерална дирекция „Комуникации“
- Sonnemannstrasse 20
- 60314 Frankfurt am Main, Germany
- +49 69 1344 7455
- [email protected]
Възпроизвеждането се разрешава с позоваване на източника.
Данни за контакт за медиите