ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 14 септември 2023 г.

Добър ден, със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

Инфлацията продължава да спада, но все още се очаква да се задържи твърде висока твърде дълго. Решени сме да осигурим нейното своевременно връщане към средносрочното целево равнище от 2%. За да се затвърди напредъкът към нашата цел, днес Управителният съвет взе решение да повиши с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ.

Увеличението днес отразява нашата оценка на перспективата за инфлацията, съобразена с постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ за еврозоната от септември предвиждат средно равнище на инфлацията от 5,6% през 2023 г., 3,2% през 2024 г. и 2,1% през 2025 г. Това представлява възходяща ревизия за 2023 г. и 2024 г. и низходяща за 2025 г. Възходящата ревизия за 2023 г. и 2024 г. се дължи основно на по-високи цени на енергоносителите. Базисният ценови натиск остава силен, въпреки че повечето показатели започват да отслабват. Експертите на ЕЦБ ревизираха леко надолу прогнозния тренд на инфлацията без компонентите енергоносители и храни до средно равнище от 5,1% през 2023 г., 2,9% през 2024 г. и 2,2% през 2025 г. Предишните ни повишения на лихвените проценти продължават да намират силно отражение. Условията за финансиране са още по-затегнати и все повече потискат търсенето. Това е важен фактор за връщането на инфлацията към целевото ѝ равнище. Експертите на ЕЦБ значително понижиха прогнозите си за икономическия растеж предвид нарастващото въздействие на затягането на политиката ни върху вътрешното търсене и отслабването на международната търговия. Сега те очакват икономиката на еврозоната да отбележи растеж от 0,7% през 2023 г., 1,0% през 2024 г. и 1,5% през 2025 г.

Въз основа на сегашната ни оценка считаме, че основните лихвени проценти на ЕЦБ са достигнали равнище, което, ако бъде поддържано достатъчно дълго, ще допринесе съществено за своевременното връщане на инфлацията към целевото ниво. Бъдещите ни решения ще осигурят определянето на достатъчно рестриктивни основни лихвени проценти на ЕЦБ толкова дълго, колкото е необходимо. Ще продължим да прилагаме основан на данните подход, когато определяме подходящото ниво и продължителност на рестриктивността. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика.

Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

Вероятно икономиката ще остане вяла през следващите месеци. Като цяло, тя беше в застой през първата половина на годината. Според последните показатели е била слаба и през третото тримесечие. По-слабото търсене на износ от еврозоната и въздействието на затегнатите условия за финансиране възпират растежа, включително посредством по-слаби инвестиции в жилища и бизнес инвестиции. Секторът на услугите, който досега показваше устойчивост, вече също отчита отслабване. С течение на времето икономиката ще набере инерция, тъй като се очаква увеличение на реалните доходи, подпомогнато от намаляващата инфлация, нарастващите заплати и силния пазар на труда. Това ще засили разходите за потребление.

Засега пазарът на труда остава устойчив въпреки забавянето на икономиката. През юли темпът на безработица се задържа на най-ниското си досега равнище от 6,4%. Макар че през второто тримесечие заетостта е нараснала с 0,2%, инерцията отслабва. Сега секторът на услугите, на който се дължи в най-голяма степен нарастването на заетостта от средата на 2022 г. насам, също създава по-малко работни места.

С отзвучаването на енергийната криза правителствата би следвало да оттеглят свързаните с нея мерки за подкрепа. Това е от съществено значение, за да не се допусне засилване на инфлационния натиск в средносрочен план, което би наложило още по-силна реакция от страна на паричната политика. Фискалните политики би следвало да бъдат насочени към постигане на по-голяма производителност в икономиката и постепенно намаляване на високия публичен дълг. Политиките за увеличаване на капацитета на еврозоната в областта на предлагането, които ще бъдат подпомогнати от пълното прилагане на програмата „ЕС от ново поколение“, могат да способстват за намаляване на ценовия натиск в средносрочен план, подпомагайки същевременно екологичния преход. Реформата на рамката на ЕС за икономическо управление трябва да бъде завършена до края на тази година. Трябва да се ускори напредъкът към съюз на капиталовите пазари.

Инфлация

Според предварителната оценка на Евростат през юли инфлацията е спаднала до 5,3%, но се е задържала на същото равнище и през август. Нейният спад е бил прекъснат от повишението на енергийните цени спрямо юли. Инфлацията на цените на храните е намаляла спрямо върховата си стойност през март, но през август все още е била почти 10%. През идните месеци рязкото повишение на цените, отчетено през есента на 2022 г., ще отпадне от изчисляването на годишния темп и инфлацията ще намалее.

Инфлацията без компонентите енергоносители и храни спадна до 5,3% през август спрямо 5,5% през юли. Инфлацията на стоките намаля до 4,8% през август спрямо 5,0% през юли и 5,5% през юни поради по-добрите условия на доставка, предходни спадове на енергийните цени, отслабване на ценовия натиск в по-ранните етапи на производствената верига и по-слабо търсене. Инфлацията при услугите намаля леко до 5,5%, но все още беше поддържана от големите разходи за почивки и пътувания и от силния растеж на заплатите. През второто тримесечие годишният темп на прираст на компенсацията на наето лице остана непроменен на равнище от 5,5%. Приносът на разходите за труд за годишната вътрешна инфлация се увеличи през второто тримесечие, отчасти поради по-слабата производителност, а приносът на печалбите спадна за първи път от началото на 2022 г. насам.

Повечето показатели за основната инфлация започват да спадат, тъй като търсенето и предлагането се синхронизират, а приносът на предходни поскъпвания на енергоносителите отзвучава. В същото време натискът върху вътрешните цени остава силен.

В момента повечето измерители на дългосрочните инфлационни очаквания са на равнище около 2%. Някои показатели обаче са се повишили и трябва да се наблюдават внимателно.

Оценка на рисковете

Рисковете за икономическия растеж клонят в низходяща посока. Растежът би могъл да се окаже по-бавен, ако ефектът от паричната политика бъде по-силен от очакваното или при отслабване на световната икономика, например поради по-нататъшно забавяне в Китай. Обратното, той би могъл да се окаже по-висок от прогнозираното, ако силният пазар на труда, увеличението на реалните доходи и отслабващата несигурност насърчат нарастване на доверието и разходите на гражданите и предприятията.

Сред възходящите рискове за инфлацията е потенциално възобновяване на натиска за покачване на цените на енергоносителите и храните. Възможно е неблагоприятните метеорологични условия и развитието на климатичната криза в по-общ план да доведат до по-голямо от очакваното поскъпване на храните. Трайно повишаване на инфлационните очаквания над целевото равнище или по-голямо от предвиденото увеличение на заплатите или нормите на печалба също биха могли да доведат до по-висока инфлация, включително в средносрочен план. Обратното, по-слабо търсене, например поради по-силно предаване на паричната политика или поради влошаване на икономическите условия извън еврозоната, би отслабило ценовия натиск, особено в средносрочен план.

Финансови и парични условия

Затягането на паричната ни политика продължава да намира силно отражение в условията за финансиране в по-широк план. Финансирането за банките поскъпна отново, тъй като спестителите заменят овърнайт депозитите със срочни депозити, по които лихвите са по-високи, а целевите операции на ЕЦБ по дългосрочно рефинансиране постепенно приключват. През юли средните лихвени проценти по кредитите за предприятията и по ипотечните кредити продължиха да нарастват – съответно до 4,9% и 3,8%.

Кредитната динамика продължи да отслабва. Кредитите за предприятията отбелязаха годишен темп на растеж от 2,2% през юли – спад спрямо юнските 3,0%. Растежът на кредитите за домакинствата също отслабна и беше на равнище от 1,3% спрямо 1,7% през юни. Въз основа на данните от последните три месеца кредитите за домакинствата бележат спад от 0,8% на анюализирана основа – най-значителният от въвеждането на еврото насам. В условия на слабо кредитиране и свиване на балансовото число на Евросистемата годишният темп на прираст на М3 намаля от 0,6% през юни до безпрецедентно ниското равнище от -0,4% през юли. На анюализирана основа през последните три месеца М3 е намалял с 1,5%.

Заключение

Инфлацията продължава да спада, но все още се очаква да се задържи твърде висока твърде дълго. Решени сме да осигурим нейното своевременно връщане към средносрочното целево равнище от 2%. За да се затвърди напредъкът към нашата цел, днес Управителният съвет взе решение да повиши с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Въз основа на сегашната ни оценка считаме, че основните лихвени проценти на ЕЦБ са достигнали равнище, което, ако бъде поддържано достатъчно дълго, ще допринесе съществено за своевременното връщане на инфлацията към целевото ниво. Бъдещите ни решения ще осигурят определянето на достатъчно рестриктивни основни лихвени проценти на ЕЦБ толкова дълго, колкото е необходимо. Ще продължим да прилагаме основан на данните подход, когато определяме подходящото ниво и продължителност на рестриктивността.

Във всеки случай, имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим връщане на инфлацията на целевото равнище в средносрочен план и да запазим гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език..