ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 8 септември 2022 г.

Добър ден, със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

Днес Управителният съвет взе решение да повиши със 75 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Тази сериозна стъпка ускорява прехода от сегашните подчертано нерестриктивни лихвени проценти към нива, които ще осигурят навременно връщане на инфлацията към средносрочната ни цел – 2%. Въз основа на сегашната ни оценка очакваме да повишим още лихвените проценти на следващите няколко заседания, за да забавим търсенето и да предотвратим риск от трайно възходящо изместване на инфлационните очаквания. Ще подлагаме хода на политиката на редовна преоценка в съответствие с постъпващата информация и според развитието на перспективата за инфлацията. Бъдещите ни решения за основните лихвени проценти все така ще зависят от данните и ще се вземат заседание по заседание.

Приехме днешното решение и очакваме да повишаваме още лихвените проценти, защото инфлацията остава твърде висока и вероятно ще се задържи продължително над целевото равнище. Според предварителната оценка на Евростат през август тя е достигнала 9,1%. Рязкото покачване на цените на енергоносителите и храните, натискът от страна на търсенето в някои сектори вследствие на отварянето на икономиката и затруднения във веригите на доставка все още тласкат инфлацията нагоре. Ценовият натиск продължава да нараства и да се разширява в цялата икономика и е възможно в краткосрочен план инфлацията да се повиши още. Тя ще отслабне, след като текущите фактори, които я обуславят, отзвучат с течение на времето и ефектът от нормализирането на паричната ни политика намери отражение в икономиката и ценообразуването. В перспектива експертите на ЕЦБ ревизираха значително нагоре прогнозата си за инфлацията и сега се очаква тя да бъде на средно равнище от 8,1% през 2022 г., 5,5% през 2023 г. и 2,3% през 2024 г.

След подем през първата половина на 2022 г. последните данни показват съществено забавяне на икономическия растеж на еврозоната, като се очаква застой на икономиката по-късно през годината и през първото тримесечие на 2023 г. Много високите енергийни цени отслабват покупателната способност на доходите на гражданите и макар да намаляват, затрудненията в доставките все още ограничават икономическата активност. Наред с това неблагоприятната геополитическа обстановка, особено необоснованата агресия на Русия срещу Украйна, отслабва доверието както на бизнеса, така и на потребителите. Тази перспектива е отразена в последните експертни прогнози за икономическия растеж – те са ревизирани отчетливо надолу за остатъка от настоящата година и за цялата 2023 г. Сега експертите очакват икономиката да нарасне с 3,1% през 2022 г., 0,9% през 2023 г. и 1,9% през 2024 г.

Трайните слабости, обусловени от пандемията, продължават да пораждат риск за гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната ни политика. Затова Управителният съвет ще продължава да действа гъвкаво при реинвестирането на погашения с настъпващ падеж по портфейла по програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия, за да противодейства на свързаните с пандемията рискове за трансмисионния механизъм.

Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни. Отделно техническо прессъобщение относно олихвяването на държавните депозити ще бъде публикувано в 15:45 ч. централноевропейско време.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

През второто тримесечие на 2022 г. икономиката на еврозоната отбеляза растеж от 0,8%, главно вследствие на силните потребителски разходи в областта на услугите, свързани с физически контакт, след премахването на ограниченията заради пандемията. Тъй като гражданите пътуваха повече през лятото, това бе особено ползотворно за държавите с голям туристически сектор. Същевременно бизнесът страда от високите енергийни разходи и продължаващите затруднения във веригите на доставка, макар че тези затруднения постепенно отзвучават.

Въпреки че процъфтяващият туризъм подпомага растежа през третото тримесечие, очакваме през остатъка от годината икономиката да се забави значително. Това се дължи главно на четири фактора. Първо, високата инфлация отслабва разходите и производството в цялата икономика и тези неблагоприятни тенденции са засилени от смущенията в газовите доставки. Второ, силният подем в търсенето на услуги, който настъпи с отварянето на икономиката, ще загуби инерция през идните месеци. Трето, отслабването на търсенето в световен мащаб, включително в контекста на затягане на паричната политика в много от големите икономики, и влошаващите се условия за търговия ще доведат до по-малка подкрепа за икономиката на еврозоната. Четвърто, несигурността продължава да е висока, а доверието спада рязко.

Същевременно пазарът на труда остава стабилен и поддържа икономическата активност. През второто тримесечие на 2022 г. броят на заетите нарасна с над 600 000 души, а през юли безработицата беше на рекордно ниско равнище от 6,6%. Общият брой на отработените часове се увеличи още с 0,6% през второто тримесечие на 2022 г., надхвърляйки равнищата от преди пандемията. В перспектива е вероятно забавящата се икономика да доведе до известно увеличение на темпа на безработица.

Фискалните мерки за подкрепа, чиято цел е да смекчат въздействието от по-високите енергийни цени, трябва да бъдат временни и насочени към най-уязвимите домакинства и фирми, така че да се намали рискът от засилване на инфлационния натиск, да се повиши ефективността на публичните разходи и да се запази устойчивостта на дълга. Структурните политики трябва да бъдат насочени към засилване на потенциала за растеж на еврозоната и към укрепване на нейната устойчивост.

Инфлация

През август инфлацията се повиши още до 9,1%. Инфлацията на енергийните цени остана изключително висока – 38,3% – и отново бе доминиращият компонент на общата инфлация. Пазарните показатели сочат, че в краткосрочен план цените на петрола ще отслабнат, а цените на газа на едро ще останат изключително високи. През август се повиши и инфлацията на цените на храните – до 10,6%, отчасти в отражение на по-високите фактори на производството, свързани с енергоносителите, смущения в търговията с хранителни суровини и неблагоприятни климатични условия.

Макар че затрудненията във веригите на доставка отслабват, те продължават постепенно да се пренасят към потребителските цени и оказват натиск за покачване на инфлацията наред с възстановяващото се търсене в сектора на услугите. Поевтиняването на еврото също допринесе за нарастване на инфлационния натиск.

Ценовият натиск се разпространява във все повече сектори, отчасти поради въздействието на високите енергийни разходи в цялата икономика. Съответно измерителите на основната инфлация остават на повишено равнище, а според последните експертни прогнози инфлацията без компонентите енергоносители и храни достига 3,9% през 2022 г., 3,4% през 2023 г. и 2,3% през 2024 г.

Стабилните пазари на труда и известно догонване за компенсиране на по-високата инфлация вероятно ще обусловят нарастване на заплатите. Същевременно постъпващите данни и последните споразумения за възнагражденията сочат, че динамиката на заплатите остава като цяло овладяна. Повечето измерители на дългосрочните инфлационни очаквания в момента са на равнище около 2%, въпреки че неотдавнашните ревизии на някои показатели над целта налагат по-нататъшно наблюдение.

Оценка на рисковете

В условия на забавяне на световната икономика рисковете за растежа са предимно низходящи, особено в краткосрочен план. Както показва влошеният сценарий в експертните прогнози, евентуално продължителна война в Украйна остава съществен риск за растежа, особено ако предприятията и домакинствата се сблъскват с режим на разпределение на енергията. При подобна ситуация е възможно доверието да се влоши още и ограниченията от страна на предлагането отново да се засилят. Възможно е разходите за енергия и храни също да се задържат високи по-дълго от очакваното. По-нататъшно влошаване на икономическата перспектива в световен мащаб би могло да свие допълнително външното търсене към еврозоната.

Рисковете, свързани с перспективата за инфлацията, са предимно възходящи. Както и при растежа главният риск в краткосрочен план е да се засилят смущенията в енергийните доставки. В средносрочен план инфлацията може да се окаже по-висока от очакваното поради трайно влошаване на производствения капацитет на икономиката на еврозоната, по-нататъшно покачване на цените на енергоносителите и храните, нарастване на инфлационните очаквания над целевото равнище или по-голямо от очакваното повишение на заплатите. Ако обаче енергийните разходи намалеят или търсенето отслабне в средносрочен план, това би намалило натиска върху цените.

Финансови и парични условия

Пазарните лихвени проценти нараснаха в очакване на по-нататъшно нормализиране на паричната политика в отговор на перспективата за инфлацията. През последните месеци кредитите за предприятията поскъпнаха, а в момента лихвените проценти по банковите кредити за домакинствата са на най-високото си равнище от повече от пет години насам. Що се отнася до обемите, банковото кредитиране за предприятията засега остава силно, отчасти в отражение на необходимостта да се финансират високите производствени разходи и натрупването на материални запаси. Ипотечното кредитиране за домакинствата се забавя поради затягане на кредитните стандарти, нарастваща цена на кредитите и слабо доверие на потребителите.

Заключение

В обобщение, днес повишихме със 75 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ и очакваме да ги повишаваме още, защото инфлацията остава твърде висока и вероятно ще се задържи продължително над целевото равнище. Тази сериозна стъпка ускорява прехода от сегашните подчертано нерестриктивни лихвени проценти към нива, които ще подпомогнат навременно връщане на инфлацията към средносрочната ни цел – 2%.

Бъдещите ни решения за основните лихвени проценти все така ще зависят от данните и ще се вземат заседание по заседание. Имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.